За 2022 г. България води класацията по плодовитост[1] в Европа. С

...
За 2022 г. България води класацията по плодовитост[1] в Европа. С
Коментари Харесай

Защо българките имат най-много деца в Европа?

За 2022 година България води класацията по плодовитост[1] в Европа. С две думи дамите в детеродна възраст в България имат най-вече деца спрямо цяла Европа. От Русия до Португалия. Защо?

„ Mein Gedanke war, die arbeitenden Klassen zu gewinnen, oder soll ich sagen zu bestechen, den Staat als soziale Einrichtung anzusehen, die ihretwegen besteht und für ihr Wohl sorgen möchte. “

“Идеята ми беше да печеля, или дано да кажа, да подкупя, работническата класа да гледа на страната като на обществена институция, която съществува поради тях и се стреми да обезпечи тяхното богатство. ” Отто декор Бисмарк по отношение на първата в света обществено осигурителна система въведена от него в Германия.

В края на 19-и век канцлерът Отто декор Бисмарк разпознава растящото въздействие на социалистическите и работен придвижвания в Германия. За да понижи тяхната прелест и да поддържа обществената непоклатимост, той вкарва редица обществени промени. За това на 21 юни 1883 година Райхстагът на Германската империя приема първия по рода си закон, полагащ основите на немската обществена система. Законите са признати по негово гледище и постоянно са наричани " Der Bismarck'sche Wohlfahrtsstaat ".

Открит е пътят дълбоко вкорененият в индивида блян към сигурност за бъдещето да бъде впрегнат в интерес на държавната власт.

Тази новаторска концепция страната да дава услуги, които хилядолетия наред са предоставяни от фамилията, локалните общности и Църквата, подхожда на политици от цяла Европа и скоро всички стартират да я копират. Първоначалното разбиране, че държавно-субсидираната обществена сигурност ще стане ненужна със замогването на популацията се оказва заблуда. “Сигурността ” се оказва първокласна стока, чието търсене нараства с увеличение на покупателната дарба на популацията.

Политици с тъничък нюх за стремежите на хората стартират да уголемяват обсега на “държавно обезпечената сигурност ”. В началото обект на държаното внимание са бедните. За да се капсулира електоралната база гарантираща достъп до властта, още през цялото време стартират да дефинират “защитени групи ” нуждаещи се от по-специални права и отбрана.

Ефектите от тясното обвързване на достъпа до власт с предлагането на обществена сигурност са най-различни. Един от тях е че, предходните “доставчици на сигурност ” като фамилията, локалните общности, Църквата и ултимативно Бог стартират да губят своето значение. Личностните взаимоотношения, които са били в центъра на библейския модел за обезпечаване на сигурност и непоклатимост на индивида стартират да се разпадат. Първоначално сигурността стартира да се преглежда единствено в веществен аспект, тъй като страната не може да обезпечи прочувствена сигурност[2].

Същевременно обществените системи се трансформират в неразделна част от всяка държавна конструкция. Това ги бюрократизира и понижава тяхната успеваемост. От друга страна хората все по-малко имат потребност от фамилии с цел да се усещат сигурни и развъждането на деца става повинност, а не инвестиция в личното бъдеще. Така един от основните стимули[3] за развъждане на деца отпада.

Резултатът е явен - раждаемостта стремглаво пада. Населението стремглаво застарява. Опитите държавно да се подтикват фамилиите да имат повече деца се провалят навсякъде, без значение от милиардите изхарчени за тях. Това важи без значение от идеологическата украска на политиките в обществената сфера. Страни като Русия[4], Унгария и Беларус ръководени от националистически водачи и разполагащи със сериозен административен потенциал също нямат трайни позитивни резултати.

В България опитът във врементата на развития социализъм не беше по-различен и кулминира в 1996 година когато коефициентът на плодовитост падна на 1.09 деца на жена в детеродна възраст. Спадът на популацията и ниската раждаемост се трансфораха с рефрен на всяка политическа тирада, само че некомпетентната във всяко отношение родна администрация не съумя да предприеме нищо с изключение на да съчини ненужни тактики за справяне с демографската рецесия.

В същото време здравната и обществената система с съображение не се възприемат с доверие от популацията. Обществен контракт в стил  “ние ги крадем, те ни ненавиждат ” за генерации торпилира всевъзможни опити ДЪРЖАВАТА да бъде възприемана като поръчител за обществена сигурност на индивида.

И в този момент се случва нещо ненадейно. Плодовитостта в България с повишава и доближава равнища над страни като Турция, Албания и Ирландия с обичайно висока раждаемост.

Българите станаха по-консервативни и фамилно насочени и раждат от ден на ден деца. Кулминацията на този тренд е през 2022 година когато България зае челно място по коефициент на плодовитост в цяла Европа[5]. Защо става това?

Изводът от нашите наблюдения е един - преди 30 години държавата се отхвърли да управлява икономическата активност в обществото. Положителните резултатите от това решение са забележими за всички. Също както мощен държавен (монополистичен, бюрократичен, неефикасен и корумпиран) бранш в стопанската система подтиска развиването на частния бранш, по този начин и мощната държавната обществена система подтиска фамилията, локалните и верски общности, без значение от лозунгите на политиците. Така видяно “слабата страна ” в България може да се окаже ненадейно преимущество на нашето общество.

Ако желаеме да имаме крепко общество страната ни би трябвало да се концентрира само и единствено върху държавническите си функции[6] - защита, правосъдие, защита на границите - и да абдикира от неумелите си опити да се намесва в обществената сфера. С две думи - оставете хората да си живеят умерено живота и всичко ще си пристигна на мястото.

Класация на страни по коефициент на плодовитост 2022 година в Европа

България                1.78

Черна гора                1.77

Франция                1.75

Ирландия                1.70

Молдова                1.69

Косово                1.65

Сърбия                1.63

Холандия                1.62 (2021)

Турция                        1.62

Чехия                        1.62

Хърватия                1.62 (2021)

Северна Македония        1.60

Румъния                1.59

Латвия                1.57 (2021)

Словакия                1.57

Дания                        1.55

Словения                1.55

Германия                1.54

Великобритания        1.54

Белгия                        1.53

Унгария                1.52

Швеция                1.52

Русия                        1.50 (2021)

Португалия                1.43

Австрия                1.41

Естония                1.41

Норвегия                1.41

Швейцария                1.38

Гърция                1.33

Албания                1.32 (2021)

Финландия                1.32

Люксембург                1.31

Белорус                1.29

Полша                        1.26

Италия                1.24

Босна                        1.23

Испания                1.16

Малта                        1.13 (2020)

САЩ                        1.66

 

[1]  Коефициентът на плодовитост (fertility rate)  е приблизително броят на децата, който дамата има по време на репродуктивната си възраст от 15 и 49 години. Коефициентът на плодовитост е най-хубавия знак за дълготрайни демографски трендове в едно общество.

[2] През последните десетилетия следим опити обществените системи да се пробват да обезпечат сигурност оттатък покриване на материалните потребности. Фокусът за обезпечаване на “утвърждаваща среда ” (affirming environment) или “сигурни пространства ” (safe spaces) е плод на този блян.

[3] Тук следва да отбележим че, има повече от един фактори които стимулират хората да имат или да нямат деца. Пример за това е равнището на набожност в обещано семейство или равнището на независимост в обещано общество. Ние няма да преглеждаме всички тези фактори в обсега на тази публикация.

[4] В Русия обществената система е главен дирек на властта. Държавата има за цел да ръководи обществения живот в обществото. В това отношение днешна Русия за жалост наподобява повече на Съюз на съветските социалистически републики в сравнение с Руската империя.

[5] Ние сме наясно че, по повод България е рано да съдим дали коефициента на плодовитост от 2022 не е едногодишна особеност която не отразява трайни демографски трендове. Въпреки това следим трайно повишаване на плодовитостта във всички сходни на нас страни като Сърбия, Румъния, Черна гора, Северна Македония. Освен това последните данни удостоверяват наклонност за непрекъснато повишаване на коефициента на плодовитост в България от 1996 година насам.

[6] „ Staat ist diejenige menschliche Gesellschaft, welche innerhalb eines bestimmten Gebietes das Monopol legitimer physischer Gewaltsamkeit für sich (mit Erfolg) beansprucht. “ Max Weber

 

 

Източник: glasove.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР